Обич
Обичам те и те целувам
по устните, напукани в дъжда,
във сънищата свои те сънувам
и с твоя образ дишам и раста.
Обичам те и те целувам.
Очите ти аз търся във нощта,
за миг със теб единствено жадувам,
а после да остана пак сама.
Обичам те и те целувам.
И пак ръце към изгрева протягам
за теб - несподелената любов тъгувам,
а после искам да избягам.
Обичам те и те целувам.
Ти си мечта, несбъдната реалност,
в която вярвам и жадувам
да бъде винаги сакралност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Георгиева Todos los derechos reservados
