19 dic 2007, 11:56

Обич

1.4K 0 8

ОБИЧ

 

През живота си не съм видяла много,

но много хора са видели мен.

Обикнали са ме завинаги, дълбоко

и са ме желали нощ и ден...

 

Но тази моя изповед е драма,

защото не желая всичко туй.

Аз искам моята любов голяма,

а не - лъжливи приказки безкрай.

 

Дали я има на света огромен

или е само като синкав дим?

Защо е тъй неповторима,

щом този свят е повторим?

 

Представям си я аз като стихия,

като природно бедствие през май,

необятна като тихата пустиня,

красива като неземен морски рай...

 

От таз любов аз искам да опитам!

Да се влее във вените ми тя

и само опера от нейде да долита,

за да остане истинска в нощта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бенита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...