Benita01975 (Бенита)
10 48
19 дек. 2007 г., 11:56

Обич 

  Поэзия » Любовная
1091 0 8

ОБИЧ

 

През живота си не съм видяла много,

но много хора са видели мен.

Обикнали са ме завинаги, дълбоко

и са ме желали нощ и ден...

 

Но тази моя изповед е драма,

защото не желая всичко туй.

Аз искам моята любов голяма,

а не - лъжливи приказки безкрай.

 

Дали я има на света огромен

или е само като синкав дим?

Защо е тъй неповторима,

щом този свят е повторим?

 

Представям си я аз като стихия,

като природно бедствие през май,

необятна като тихата пустиня,

красива като неземен морски рай...

 

От таз любов аз искам да опитам!

Да се влее във вените ми тя

и само опера от нейде да долита,

за да остане истинска в нощта!

© Бенита Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво, много позитивно!
    Бъди щастлива!Развълнува ме.
    с обич за теб.
  • Чудесно е!
  • Еее, страхотно е, Бени!
    Поздравления!
  • Благодаря ви от все сърце!
  • Хубав стих!
  • Лъжливите приказки не са любов, колкото и да звучат така...истинската любов може да се покаже и без думи! Прекрасен стих!
  • Искренно ме развалнува с този стих, найстина любовта е
    "като природно бедствие през май,
    необятна като тихата пустиня,
    красива като неземен морски рай..."
  • Ще Я имаш, миличка!
    Бъди щастлива!
Предложения
: ??:??