16 oct 2010, 16:25

Обич от древността

  Poesía » Otra
737 0 9

Колко пъти със теб съм била

в непрестанния ход на живота -

аз не помня, нито пък зная.

Знам, че обич такава

се запалва от древна искра

и не гасне, а винаги свети

в своя полет красив към безкрая.

Също знам, че всички тези

земни години със теб

бяха най-ценният дар,

за какъвто

не съм смяла дори да мечтая.

И, макар да не спира

край нас да снове

с маски всякакви

неуморната, безпощадната Майя,

щом на теб поверила съм

цялото си сърце,

ще посрещам аз дните си

с радост до края!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...