16 oct 2010, 16:25

Обич от древността

  Poesía » Otra
734 0 9

Колко пъти със теб съм била

в непрестанния ход на живота -

аз не помня, нито пък зная.

Знам, че обич такава

се запалва от древна искра

и не гасне, а винаги свети

в своя полет красив към безкрая.

Също знам, че всички тези

земни години със теб

бяха най-ценният дар,

за какъвто

не съм смяла дори да мечтая.

И, макар да не спира

край нас да снове

с маски всякакви

неуморната, безпощадната Майя,

щом на теб поверила съм

цялото си сърце,

ще посрещам аз дните си

с радост до края!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...