Oct 16, 2010, 4:25 PM

Обич от древността

  Poetry » Other
729 0 9

Колко пъти със теб съм била

в непрестанния ход на живота -

аз не помня, нито пък зная.

Знам, че обич такава

се запалва от древна искра

и не гасне, а винаги свети

в своя полет красив към безкрая.

Също знам, че всички тези

земни години със теб

бяха най-ценният дар,

за какъвто

не съм смяла дори да мечтая.

И, макар да не спира

край нас да снове

с маски всякакви

неуморната, безпощадната Майя,

щом на теб поверила съм

цялото си сърце,

ще посрещам аз дните си

с радост до края!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...