Oct 16, 2010, 4:25 PM

Обич от древността

  Poetry » Other
728 0 9

Колко пъти със теб съм била

в непрестанния ход на живота -

аз не помня, нито пък зная.

Знам, че обич такава

се запалва от древна искра

и не гасне, а винаги свети

в своя полет красив към безкрая.

Също знам, че всички тези

земни години със теб

бяха най-ценният дар,

за какъвто

не съм смяла дори да мечтая.

И, макар да не спира

край нас да снове

с маски всякакви

неуморната, безпощадната Майя,

щом на теб поверила съм

цялото си сърце,

ще посрещам аз дните си

с радост до края!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...