16 окт. 2010 г., 16:25

Обич от древността

731 0 9

Колко пъти със теб съм била

в непрестанния ход на живота -

аз не помня, нито пък зная.

Знам, че обич такава

се запалва от древна искра

и не гасне, а винаги свети

в своя полет красив към безкрая.

Също знам, че всички тези

земни години със теб

бяха най-ценният дар,

за какъвто

не съм смяла дори да мечтая.

И, макар да не спира

край нас да снове

с маски всякакви

неуморната, безпощадната Майя,

щом на теб поверила съм

цялото си сърце,

ще посрещам аз дните си

с радост до края!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...