Едно платно със щрихи морскосини
разбива с ярост любовта в прибоя,
по спиралата на нежна раковина
заглъхва ехото в стрелките на покоя.
Песъчинките отдавна са потънали
в прегръдката на бисерните миди,
под шепота на гаснещите въглени
любовта си сви гнездо от мирта.
От заревото, изгревът излюпен,
бродира по вълните нежна пяна,
а четките, в платното влюбени,
оживяват в турмалиново сияние.
И отново кипна обич морскосиня,
приливът прекърши рамка стара,
бризът днес нашепва твоето име,
а с теб… намига ми в платното фара.
valencia_isabella
© Bella Todos los derechos reservados