Jun 30, 2020, 10:57 PM

Обич в морскосиньо

  Poetry » Love
1.4K 7 10

Обич в морскосиньо

 

Едно платно със щрихи морскосини
разбива с ярост любовта в прибоя,
по спиралата на нежна раковина
заглъхва ехото в стрелките на покоя.

 

Песъчинките отдавна са потънали
в прегръдката на бисерните миди,
под шепота на гаснещите въглени
любовта си сви гнездо от мирта.

 

От заревото, изгревът излюпен,

бродира по вълните нежна пяна,
а четките, в платното влюбени,
оживяват в турмалиново сияние.

 

И отново кипна обич морскосиня,
приливът прекърши рамка стара,
бризът днес нашепва твоето име,
а с теб… намига ми в платното фара.

 

valencia_isabella

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bella All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...