Разкъсана молитва между капки дъжд -
въздишка гърлото задира.
Угасват страстите в последен танц -
в сърцето чувството замира...
Думите били са кратък звън -
отминал облак на неслучени копнежи.
Бях докосната. Осиротях.
Крила смирено аз прибирам.
Сега ми трябваш... не си тук.
Върху дланите ми пот избива.
Самотата като есенния хлад
сковава всяка моя жила.
Простих, отдавна ти простих
и горест, и измама.
Но понякога се чудя в светостта
на клетвите за... "Обич, Вярност и Отдаденост".
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
отминал облак на неслучени копнежи"
Има и такива думи.
Благодаря!