16 feb 2016, 21:03

Обич завинаги

  Poesía » Civil
533 0 1

Бавно пада снега,

а всяка снежинка

е като сълза на сираче,

което никого си няма

и горестно плаче.

Мъчно му е много,

че никой не чува

как дом си няма

и редовно гладува.

Напразно вика

татко и мама.

Тях на този свят

вече ги няма.

Моля ви всички!

Добро сторете.

Не само за празник,

а за цял живот,

с дом и с обич

дете дарете.

Човешката обич

е сила голяма,

каквато даже

в приказките няма.

Трябва просто

да я позовеш

и едно дете нещастно

за ръка да поведеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...