Обич завинаги
Бавно пада снега,
а всяка снежинка
е като сълза на сираче,
което никого си няма
и горестно плаче.
Мъчно му е много,
че никой не чува
как дом си няма
и редовно гладува.
Напразно вика
татко и мама.
Тях на този свят
вече ги няма.
Моля ви всички!
Добро сторете.
Не само за празник,
а за цял живот,
с дом и с обич
дете дарете.
Човешката обич
е сила голяма,
каквато даже
в приказките няма.
Трябва просто
да я позовеш
и едно дете нещастно
за ръка да поведеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стаматова Все права защищены
