16 февр. 2016 г., 21:03

Обич завинаги 

  Поэзия » Гражданская
380 0 1

Бавно пада снега,

а всяка снежинка

е като сълза на сираче,

което никого си няма

и горестно плаче.

Мъчно му е много,

че никой не чува

как дом си няма

и редовно гладува.

Напразно вика

татко и мама.

Тях на този свят

вече ги няма.

Моля ви всички!

Добро сторете.

Не само за празник,

а за цял живот,

с дом и с обич

дете дарете.

Човешката обич

е сила голяма,

каквато даже

в приказките няма.

Трябва просто

да я позовеш

и едно дете нещастно

за ръка да поведеш.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??