Обича ли ме?
ОБИЧА ЛИ МЕ?
Летят в небето облаците сини,
блести с усмивка слънцето от злато,
а дните като конници немирни
препускат след угасналото лято...
С предчувствие за зимата цветята
не спират и не спират да цъфтят
и пият жадно, пият светлината,
отрекли да повярват във студът.
Но капят пак ръждивите листа,
досущ като увехнали мечти,
разминали се със реалността
и шепнещи, че скоро ще вали.
Попивам за последно красотата...
Отпускам се, притворила зеници.
Отпивам от целувката на вятъра,
сбогувам се с отлитащите птици.
Откъсвам после стръкче от сърцето
и с името Надежда го наричам,
и питам всяко цветно листче с трепет
„Обича ли ме? Или не обича?”...
В миг облак над душата ми надвисва
и буря той в сърцето ми предрича.
Лице в лице съм с плачещата истина,
нашепваща ми „Не! Не те обича!”
Павлина Соколова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
