23 oct 2010, 11:46

Обичах

768 0 3

ОБИЧАХ

Обичах правдата
и мразех да ме лъжат.
Сега съм безразличен.
Приличах на пчела,
прелитаща от цвят на цвят
в лудешкото безгрижие на младостта си -
целувах и не исках
с любов да ми отвръщат -
щастлив бях с дните си напред.
Днес друго ме вълнува:
да имам време да поскитам в планината
и там на някоя ливада,
перце от детството си да намеря,
по чудо някакво от вятър не отнесено;
да срещна оцелял
един-едничък бивол,
и той да набоде с рогата си
това, което ме тревожи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Хаджидимитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
  • Господине, за мене сте откритие в сайта. Това , което разгледах и прочетох ми стига да ви сваля шапка, но ще подължавам да следя вашето творчеството .
  • Чудесен стих! Много красива философия има в него!
    Хубав финал!

    Поздравления!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....