Oct 23, 2010, 11:46 AM

Обичах

763 0 3

ОБИЧАХ

Обичах правдата
и мразех да ме лъжат.
Сега съм безразличен.
Приличах на пчела,
прелитаща от цвят на цвят
в лудешкото безгрижие на младостта си -
целувах и не исках
с любов да ми отвръщат -
щастлив бях с дните си напред.
Днес друго ме вълнува:
да имам време да поскитам в планината
и там на някоя ливада,
перце от детството си да намеря,
по чудо някакво от вятър не отнесено;
да срещна оцелял
един-едничък бивол,
и той да набоде с рогата си
това, което ме тревожи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
  • Господине, за мене сте откритие в сайта. Това , което разгледах и прочетох ми стига да ви сваля шапка, но ще подължавам да следя вашето творчеството .
  • Чудесен стих! Много красива философия има в него!
    Хубав финал!

    Поздравления!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...