23.10.2010 г., 11:46

Обичах

761 0 3

ОБИЧАХ

Обичах правдата
и мразех да ме лъжат.
Сега съм безразличен.
Приличах на пчела,
прелитаща от цвят на цвят
в лудешкото безгрижие на младостта си -
целувах и не исках
с любов да ми отвръщат -
щастлив бях с дните си напред.
Днес друго ме вълнува:
да имам време да поскитам в планината
и там на някоя ливада,
перце от детството си да намеря,
по чудо някакво от вятър не отнесено;
да срещна оцелял
един-едничък бивол,
и той да набоде с рогата си
това, което ме тревожи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Господине, за мене сте откритие в сайта. Това , което разгледах и прочетох ми стига да ви сваля шапка, но ще подължавам да следя вашето творчеството .
  • Чудесен стих! Много красива философия има в него!
    Хубав финал!

    Поздравления!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...