Обичах те! И себе си загубих
в търсене на твоето сърце.
През храсталаците на същността ти
пътека си поправях. И си вярвах...
Света ти ще запълня със любов,
без в замяна нищо да поискам,
щях да съм вълшебен, таен сън.
Не знаех аз, че ти си ураган.
Исках, колко исках да те мразя,
да крещя: "Върни ми ти душата",
да те проклинам, и да те прогоня,
в живота ми да нямаш място ти. ...