Oct 17, 2012, 9:45 AM

Обичах те

  Poetry
954 0 0

Обичах те! И себе си загубих
в търсене на твоето сърце.
През храсталаците на същността ти
пътека си поправях. И си вярвах...

Света ти ще запълня със любов,
без в замяна нищо да поискам,
щях да съм вълшебен, таен сън.
Не знаех аз, че ти си ураган.

Исках, колко исках да те мразя,
да крещя: "Върни ми ти душата",
да те проклинам, и да те прогоня,

в живота ми да нямаш място ти. 

А ти - все арогантно и надменно,
се връщаше - от себе си да ме спасяваш.
Подреждаше, каквото разпилял си,
и всичко се повтаря. Пак лъжа си.

 

Омръзна ми. До болка ми омръзна
да те прегръщам във сълзи обляна.
Затова сега те моля - не се връщай,
затова изгарям всеки мост, пътека. 

 

27.04.2012 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...