Обичах те! И себе си загубих
в търсене на твоето сърце.
През храсталаците на същността ти
пътека си поправях. И си вярвах...
Света ти ще запълня със любов,
без в замяна нищо да поискам,
щях да съм вълшебен, таен сън.
Не знаех аз, че ти си ураган.
Исках, колко исках да те мразя,
да крещя: "Върни ми ти душата",
да те проклинам, и да те прогоня,
в живота ми да нямаш място ти.
А ти - все арогантно и надменно,
се връщаше - от себе си да ме спасяваш.
Подреждаше, каквото разпилял си,
и всичко се повтаря. Пак лъжа си.
Омръзна ми. До болка ми омръзна
да те прегръщам във сълзи обляна.
Затова сега те моля - не се връщай,
затова изгарям всеки мост, пътека.
27.04.2012
© Александра Георгиева All rights reserved.