17 окт. 2012 г., 09:45

Обичах те

955 0 0

Обичах те! И себе си загубих
в търсене на твоето сърце.
През храсталаците на същността ти
пътека си поправях. И си вярвах...

Света ти ще запълня със любов,
без в замяна нищо да поискам,
щях да съм вълшебен, таен сън.
Не знаех аз, че ти си ураган.

Исках, колко исках да те мразя,
да крещя: "Върни ми ти душата",
да те проклинам, и да те прогоня,

в живота ми да нямаш място ти. 

А ти - все арогантно и надменно,
се връщаше - от себе си да ме спасяваш.
Подреждаше, каквото разпилял си,
и всичко се повтаря. Пак лъжа си.

 

Омръзна ми. До болка ми омръзна
да те прегръщам във сълзи обляна.
Затова сега те моля - не се връщай,
затова изгарям всеки мост, пътека. 

 

27.04.2012 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...