29 oct. 2009 22:56

Обичай ме 

  Poesía
3255 1 36

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво!!!
  • Великолепно произведение!
    Диамант в поетична форма.
  • Обичта е да приемаш другия какъвто е,и заедно с него да се рушиш страховете му, да му даваш сила да се изправи!
  • ...най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите... очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си..
  • Много силен стих - просто прекрасно!
  • Бъди обичана ! Толкова си прекрасна !
  • Много пъти съм си мислила, че ако се престраша някога да вляза в тази твоя фина емоционална тоналност - жива от там няма да изляза...Как оцеляваш и как го износваш това богато и щедро чувство, как събираш сили за нов стих и как го правиш това съвършено съчетание от нежност, женственост, сила и достойнство?! Възхищавам ти се, Ева! И ти благодаря!
  • Тук вали и е ноември, а тази песен...

    Ноемврийски дъжд

    Когато погледна в очите ти,
    мога да видя примирената любов.
    Но скъпа, когато те прегърна,

    не знаеш ли че усещам същото!
    Защото нищо не продължава вечно,
    и ние вече знаем че сърцата могат да се променят!
    И е трудна да държим свещта запалена
    в студения ноемврийски дъжд.

    Така сме от много, много време -
    опитвайки се да убием болката.
    Но любими винаги идват и винаги си отиват.

    И никой не е сигурен кои ще си отиде първи, днес
    си тръгвам,
    ако не можем да хванем времето в ръце,

    да го оставим зад линията.
    Мога да успокоя съзнанието
    знаейки че си моя,
    само моя!

    Така че ако искаш да ме обичаш,

    тогава скъпа не се сдържай,
    или просто ще престана да вървя
    в студения ноемврийски дъжд!

    Не се ли нуждаеш от време да си сама?
    Не се ли нуждаеш от време да си сам сама?
    Всеки се нуждае от време да е сам.

    Не мислиш ли че се нуждаеш от време да си сама?

    Знам че е трудно да си с отворено сърце,
    когато дори приятелите ти ги няма в бедата ти.
    Но ако можеш да излекуваш разбитото сърце,
    набеденото време ще свали магията си от теб.

    Понякога имам нужда от време да съм сам.
    Понякога се нуждая да съм съвсем сам.
    Всеки се нуждае от време де е сам.
    На знаеш ли че се нуждаеш от време да си сама?

    И когато страховете ти утихнат,
    тогава само сенките ще напомнят.
    Знам че можеш да ме обичаш,

    когато нямаш кого да обвиняваш.
    Така че никога не си припомняй тъмнината-
    още можем да намерим път,
    защото нищо не продължава вечно,
    дори студения ноемврийски дъжд!

    Не мислиш ли че се нуждаеш от някой?
    Не мислиш ли че се нуждаеш от някого?
    Всеки се нуждае от някой.
  • Прекрасно е!
  • Липсва ми поезията ти...Присъствието - също.
    Поздрави!
  • Вие сте изключително и рядко талантлива!
  • E, вече знаеш, Екатерина!
  • Тук вече надмина дори себе си!Аз те обичам...за друг не знам!
  • !
  • Честит празник, Ев! Искам на този свят български ден да приседна край стиховете ти и да си отпочина от дългия път, да си взема глътка живец, за да продължа да живея...да се наслаждавам на всеки идващ ден (както казва Петьо (Лотрек)и да се надявам, че всеки следващ ден ще е чудо, като чудото, което ни събра под това небе, Ев! Бъди жена Нависоко!Ив (Барона)
  • Прекрасен стих ,от който може да стане още по-прекрасна песен!!!
    Сякаш е писан за песен на Лили Иванова...
    Поздрави!!!
  • Трудно се обича тихомълком...
    Бъди обичана, Ев!
  • какъв нежен и изпълнен с любов стих... романтика...
  • Миг като вечност...имаше такова стихотворение моя любим български поет и земляк - Георги Костантинов. Не зная, Ев, колко е дълга твоята вечност...Но зная, че това стихотворение вече е изпълнило мисията си - да ни поведе за ръка по неизбродните пътеки на любовта, където не винаги грее слънце...Но има ги пък...розовите утрини и мастилените вечери. Блика, блика като из подземна река - тя, Надеждата, макар че от щастливия копнеж до вечното разочарование е само крачка...И ние те обичаме, Ев, защото осмисляш самотните ни вечери с твоето: Обичай ме, трепетно и молитвено-приглушено...или извикано на глас, през сълзи. И ще напусна този стих...и ще обичам...повече от вчера...и от утре, Ев!
  • Жестоко е ,Ев!Невероятно!
  • ПРЕКРАСНО!!!
  • Прекрасен стих!
  • Прелест!!!
  • много хубаво....прекрасен, нежен стих !
  • ... а дали и Вечността не е малко...?
    Ев*
  • Благодаря ти за хубавият стих!Зареди деня ми!
  • Красиво обещание!
  • Браво, Ева !!! Но и на теб, Ивайло!
    Да очакваме ли от вас дует?
    Ще бъде сигурно красиво,
    щом пишат заедно, поет с поет!!!
  • Поздравления и от мен!
  • !!!
    Много хубаво чувство ми донесе този стих!
  • Обичай ме

    Обичай ме, когато друг очакваш
    и знаеш, че съм някъде отвън,
    и кротко-мълчаливо жъна в мрака
    надеждата: да влезна в твоя сън.

    Обичай ме, когато грях разплисква
    в зениците ми топлата си реч,
    обичай ме в минутите на близост
    и щом от теб съм много надалеч.

    Обичай ме, когато си щастлива
    или във отчаяние и яд,
    обичай ме, когато си отивам,
    за да откривам пътища назад.

    Обичай ме, когато незлоблива
    нощта прекрачи твоя светъл праг,
    когато тежък спомен те опива
    и аз за теб съм повече от враг.

    Обичай ме, когато неизбежно
    застане помежду ни някой друг,
    а чувството, макар и твърде нежно
    оформи всички пръсти във юмрук..
  • любовта струи като слънчеви лъчи
  • Обичай!...Не спирай!...Поздрав и от мен.
  • Наистина е страхотно Ева!
    Извинявай, но за друга си мисля сега...
    Но си го написала прекрасно - това със сигурност е ясно!
    Браво!!!
  • Невероятно!
  • браво.
Propuestas
: ??:??