Обичай ме
Обичай ме във розовите утрини.
В задъханата, нежна тишина
на есенните, още пусти улици,
обгърнати във есенна мъгла...
... във мигове на нежност и смирение.
Когато виждам облаци в очите ти,
а ти от мойте пиеш откровение...
Тогава тихомълком ме обичай.
Когато ме разкъсват жадни демони
и пият от кръвта ми, и събличат ме,
пирувайки с парчетата от мене.
Дори тогава, моля те, обичай ме...
... обичай ме в мастилените вечери.
Щом влюбена, в ръцете ти се стичам,
като сълза, която спира времето...
И цяла вечност аз ще те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
