27 nov 2006, 16:04

Обичай ме тогава, когато те бленувам

  Poesía
1.7K 0 7
Обичай ме, тогава, 
когато съм усмихната,
щастлива и успяла.
Ще имам аз тогава
сили и за двама
да покорим
далечни висини...

Обичай ме, тогава,
когато съм разплакана,
отчаяна, унила.
Под своето крило
ме приюти
и с топлината своя
към живота ме върни...

Обичай ме, тогава,
когато те бленувам,
любя и целувам.
Ти ще почувстваш
с цялото си тяло
с душата и сърцето 
свои обичта ми...

Обичай ме, тогава,
когато съм далечна,
чужда, непозната.
Защото само обичта ти
ще ме направи
пак щастлива...

22-23.11.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...