6 jul 2019, 19:11  

Обичай този свят

1K 11 14

Послание от небесата

 

Към щастието си сега,

стремиш се упорито,

но ти потънал бе в тъга –

от тебе беше скрито!

 

Не виждаше ти Моя знак –

все чакаш на готово!

Размислих Аз, смилих се пак,

дарих ти Мое слово!

 

Говоря с думи безсловесни –

душата само ги разбира,

пътеките към Мен са тесни

и всеки пътя сам избира!

 

Създадох свят, жена ти пратих...

и всяко земно благо...

и дълговете ти изплатих...

но щастието – проигра го!

 

За миналото не тъжи –

далеч е отлетяло!

За бъдещето не мисли –

зелено е, не е узряло!

 

Но взри се в този ден! Живей!

Духът ти повелява!

Виж Слънцето за тебе грей,

с лъчи те поздравява!

 

Обичай този чуден свят!

Обичай всички хора!

В небето птиците летят

и пеят без умора!

 

За теб светът е! Разбери!

Аз дълговете ти изплатих.

Добри и мъдри дъщери

на помощ ти изпратих!

 

6 октомври 2008,

12,10 часът

 

("Повеите на любовта" - втора книга)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на Krasimir Penev за прочита и добавка в "любими" на стихотворението "Обичай този свят!". От сърце му желая здраве и творчески успехи!
  • Благодаря за коментара Павлина! Хубав утрешен ден и много творчески успехи ти желая!
  • Какъв странен и емоционален диалог- изповед...А втората половина на творбата съвпада с мигове от моето ежедневие...Много ми харесва Вашия изказ.
  • Благодаря ти, Гавраиле! Хубав ден ти желая!
  • Един очарователен повей!
    Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....