25 ago 2004, 19:57

Обичам

  Poesía
2.4K 0 4
Когато те срещна навън,
Когато те видя засмяна,
Когато сънувам те в сън,
Когато за мен си мечтана.

Когато почувствам, че имам
На този свят сродна душа,
И в мрака на дългата зима
Изгрее за миг пролетта.

Тогава аз теб ще помоля,
Сакрални слова ще изричам,
Да бъдеш със мен, да си моя,
Защото аз тебе обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юри Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И в мрака на дългата зима
    Изгрее за миг пролетта.
    Хубаво казано, дано всеки да се чувства така-обичащ и обичан...
  • Много ми хареса, Юри. Добре си се справил.
  • Благодаря! За мен това, обаче, не е никак малко. Любовта е нещо важно - може би дори най-важното.
  • Клоко малко му трябва на човек за да е щастлив! Браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...