10 feb 2006, 1:19

Обичам...

  Poesía
1.2K 0 1
Гост неканен,ти дойде в моето сърце,
ангел паднал,сякаш откъснато перце.
Как да ти кажа сега,че само теб обичам така,
какво да избера приятелството или любовта,
готова ли съм да платя най-тежката цена,
показвайки ти,че искам да съм жена,
а не просто приятелка добра.
Моля те,прости ми,ако любовта ми те ранява,
не това искам да направя.
Няма да те моля,на сила обич не се дава.
Може би,ще чакам да дойдеш някой ден,
и стар и побелял,пак да си до мен.
Неизпитвам никаква вина,обичам те,
нима мога да греша?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...