Обичам
По стъпките на време бурно
към неизвестното пътувам.
По мойто минало лазурно
до края аз ще си тъгувам.
Неказаните още думи
са обли камъни във мене.
Под есенните златни шуми
луната дрехите ми сменя.
По кожата на мойте ризи
аз чувствата си разпилявах.
Навързвах думите на низи
и с тях аз стихове посявах.
От всичко лошо се опазих -
на слънцето се аз обричам.
Но сладка думичка запазих
и казвам я сега: Обичам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
