По стъпките на време бурно
към неизвестното пътувам.
По мойто минало лазурно
до края аз ще си тъгувам.
Неказаните още думи
са обли камъни във мене.
Под есенните златни шуми
луната дрехите ми сменя.
По кожата на мойте ризи
аз чувствата си разпилявах.
Навързвах думите на низи
и с тях аз стихове посявах.
От всичко лошо се опазих -
на слънцето се аз обричам.
Но сладка думичка запазих
и казвам я сега: Обичам!
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
