25.03.2014 г., 21:54 ч.

Обичам 

  Поезия » Любовна
675 0 10

По стъпките на време бурно

към неизвестното пътувам.

По мойто минало лазурно

до края аз ще си тъгувам.

Неказаните още думи

са обли камъни във мене.

Под есенните златни шуми

луната дрехите ми сменя.

По кожата на мойте ризи

аз чувствата си разпилявах.

Навързвах думите на низи

и с тях аз стихове посявах.

От всичко лошо се опазих -

на слънцето се аз обричам.

Но сладка думичка запазих

и казвам я сега: Обичам!

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво е!
  • Де да можехме всички да опазим тази "думичка"...
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Трябва да се казва тази дума. Хареса ми много стихът.
  • Благодаря,Краси, Таня и Миночка!
    Радвам се, че се отбихте в моята страничка!
    Желая ви нови творчески вдъхновения!
  • Харесах и те поздравявам!
  • ... вземам си едно обло камъче да изгладя моите ръбатите...
  • Точно в средата си стихът е красив и колоритен, а рамката му е мъдра и жизнелюбива!
    И много ми хареса!
    Поздрав!
  • Благодаря,Мисана!
    Благодаря,Райна!
    Благодаря, Санвали!
    Желая ви хубав и вдъхновен ден!
  • Обичай, Никола!

    Поздрав!
  • Спонтанно и докосващо!
    Хубави редове си написал, Никола. Поздравявам те!

    "По стъпките на време бурно
    към неизвестното пътувам.
    По мойто минало лазурно
    до края аз ще си тъгувам.
    Неказаните още думи
    са обли камъни във мене."
Предложения
: ??:??