Обичам
По стъпките на време бурно
към неизвестното пътувам.
По мойто минало лазурно
до края аз ще си тъгувам.
Неказаните още думи
са обли камъни във мене.
Под есенните златни шуми
луната дрехите ми сменя.
По кожата на мойте ризи
аз чувствата си разпилявах.
Навързвах думите на низи
и с тях аз стихове посявах.
От всичко лошо се опазих -
на слънцето се аз обричам.
Но сладка думичка запазих
и казвам я сега: Обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
