8 jul 2007, 18:32

Обичам 

  Poesía
531 0 2

11. юли 2001
Косата си разпускам
от пристягащата шнола -
усмивките на дъщеря ми и мъжа ми
ме обгръщат.
Измивам си нозете
след разходката ни в юлската жега -
и мога да поема въздух
със наслада...
Дали пък да не оставя
косата ми да диша
и да се пилее като птица?
Нали така човек живее,
щом може да целува
любимите си хора,
глътка въздух-свобода поел!

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??