11. юли 2001
Косата си разпускам
от пристягащата шнола -
усмивките на дъщеря ми и мъжа ми
ме обгръщат.
Измивам си нозете
след разходката ни в юлската жега -
и мога да поема въздух
със наслада...
Дали пък да не оставя
косата ми да диша
и да се пилее като птица?
Нали така човек живее,
щом може да целува
любимите си хора,
глътка въздух-свобода поел!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Поздравления! Много е красиво. Дай Боже всекиму да изпита тези прекрасни чувства
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
