11. юли 2001
Косата си разпускам
от пристягащата шнола -
усмивките на дъщеря ми и мъжа ми
ме обгръщат.
Измивам си нозете
след разходката ни в юлската жега -
и мога да поема въздух
със наслада...
Дали пък да не оставя
косата ми да диша
и да се пилее като птица?
Нали така човек живее,
щом може да целува
любимите си хора,
глътка въздух-свобода поел!
© Нели All rights reserved.
Поздравления! Много е красиво. Дай Боже всекиму да изпита тези прекрасни чувстваAnita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
