Обичам тишината да ме гали
и ниско да лежа в тревата,
с влюбен поглед да прегръщам
пъстрата дъга в небесата.
Обичам с вятъра да търся
незнайни земи и морета,
да напоявам с росни капки
безкрайни розови полета.
Обичам да броя звездите
и стихове да пиша за луната,
но истински щастлива съм, когато
има те, Любов, в сърцата.
© Любка Момчилова Todos los derechos reservados