Обичам да целувам вятъра,
преминаващ тихомълком през косите твои.
С треперещ лист да галя, жълта гама,
всяка гънка от твоето лице.
Целувам с (ново)напуканите устни
безспирно, в минало безвремие,
без капка гласност,
само допирна любов...
Обичам да целувам вятъра,
дълбаещ твоя лик върху съседното дърво.
Спирали от къдрици те обгръщат, паметно,
влюбено момиче оставам аз за теб. ...