Обичам да целувам вятъра...
Обичам да целувам вятъра,
преминаващ тихомълком през косите твои.
С треперещ лист да галя, жълта гама,
всяка гънка от твоето лице.
Целувам с (ново)напуканите устни
безспирно, в минало безвремие,
без капка гласност,
само допирна любов...
Обичам да целувам вятъра,
дълбаещ твоя лик върху съседното дърво.
Спирали от къдрици те обгръщат, паметно,
влюбено момиче оставам аз за теб.
Целувам с (без)цветните си устни
единствено сърцати длани - положени пред мен,
преливащ водопад облива ни със ритъм,
един вълнуващ звън...
Обичам да целувам вятъра,
... с напукана нежност...
Обичам да целувам твоя порив,
... с безцветна гама...
(в теб е целият ми цвят)
P.S. За жалост от доста време не бях писала и ми липсваше... Това стихче не се получи много добре, но се радвам, че желанието още го има, а таланта с времето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
)
