Обичам да говориш за моето момче...

знам, защото е мое - то те влече...

Не знам дали го правиш с някаква умисъл...

Просто от действията ти и думите ти няма смисъл.

Обичам да говориш за неговата външност,

показваш своята слаба и грозна същност.

Обичам да споменаваш името му пред мен,

показва духа ти самотен, очевидно сломен.

Обичам да говориш за моето момче,

защото той за мен реалност е бил, за теб винаги мечта...

Обичам да  гледаш с надежда как ще се разочаровам...

и яда ти, след като видиш как не се трогвам...

Обичам да чувам как навън с него си  била,

но  разбираш ли, скъпа, радвай се и на това... защото си сама.

Обичам да ме гледаш с ирония и да вярваш, че  нараняваш мен...

Да знаеш, че точно ти си ми най-желаният проблем...

Обичам да го гледаш и да вярваш, че ме е забравил коя съм и  бях.

И да се радваш на лошите думи, които ти говори...

Толкова жалост, предизвикваш в мен смях,

и тръгваш с надежда някой да ме обори.

Обичам да виждаш как не ми правиш  впечатление,

как си поредното,  тъпото природно явление.

Обичам да ме мразиш, защото съм щастлива...

И винаги  съм права, въпреки от опитите ти да изляза крива ;)

Обичам да ме гледаш с насмешка, когато съм тъжна.

Аз просто се разсънявам в студената утрин  :D

И ядът ти, когато ме видиш толкова безгрижна...

Нервите ти действат още от рано сутрин...

Обичам да говориш глупости за мен,

защото винаги ще си след мен...

Не тъжи, че знаеш това... има други, светът е огромен...

Голяма разлика между теб и мен - с него нямаш и 1 спомен...

Обичам да говориш зад гърба ми, повярвай ми ;)

Не съм по-щастлива, чуя ли нещо такова...

Знаеш, че лошо говори и обижда...

този, който "няма за какво да завижда" ..;)