Oct 30, 2008, 7:18 PM

Обичам да говориш за моето момче...

  Poetry » Love
1.6K 0 1

Обичам да говориш за моето момче...

знам, защото е мое - то те влече...

Не знам дали го правиш с някаква умисъл...

Просто от действията ти и думите ти няма смисъл.

 

Обичам да говориш за неговата външност,

показваш своята слаба и грозна същност.

Обичам да споменаваш името му пред мен,

показва духа ти самотен, очевидно сломен.

 

Обичам да говориш за моето момче,

защото той за мен реалност е бил, за теб винаги мечта...

Обичам да  гледаш с надежда как ще се разочаровам...

и яда ти, след като видиш как не се трогвам...

 

Обичам да чувам как навън с него си  била,

но  разбираш ли, скъпа, радвай се и на това... защото си сама.

Обичам да ме гледаш с ирония и да вярваш, че  нараняваш мен...

Да знаеш, че точно ти си ми най-желаният проблем...

 

Обичам да го гледаш и да вярваш, че ме е забравил коя съм и  бях.

И да се радваш на лошите думи, които ти говори...

Толкова жалост, предизвикваш в мен смях,

и тръгваш с надежда някой да ме обори.

Обичам да виждаш как не ми правиш  впечатление,

как си поредното,  тъпото природно явление.

Обичам да ме мразиш, защото съм щастлива...

И винаги  съм права, въпреки от опитите ти да изляза крива ;)

 

 

Обичам да ме гледаш с насмешка, когато съм тъжна.

Аз просто се разсънявам в студената утрин  :D

И ядът ти, когато ме видиш толкова безгрижна...

Нервите ти действат още от рано сутрин...

 

 

Обичам да говориш глупости за мен,

защото винаги ще си след мен...

Не тъжи, че знаеш това... има други, светът е огромен...

Голяма разлика между теб и мен - с него нямаш и 1 спомен...


Обичам да говориш зад гърба ми, повярвай ми ;)

Не съм по-щастлива, чуя ли нещо такова...

Знаеш, че лошо говори и обижда...

този, който "няма за какво да завижда" ..;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миряна Венелинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...