***
ОБИЧАМ ДА ПРИСЕДНА НА БРЕГА,
цигара да запаля и да гледам
как слънцето със алени рога
като ранен бизон
в Нощта
потегля...
Да плъзна пръсти в пясъка студен
и бяла раковина да извадя -
да стопля с буза глеча захабен,
и ехо да си взема за награда...
И в заплес по далечни светове
отнесено, безцелно да гадая
защо се веселят,
защо ридаят
преселените в нея гласове...
А в шепота на глухите вълни,
под шапки от избухналата пяна
зелената ми сянка да кълни,
протегнала снага към Океана...
© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados