May 4, 2007, 12:53 AM

ОБИЧАМ ДА ПРИСЕДНА НА БРЕГА

  Poetry
789 0 6
 

***


ОБИЧАМ ДА ПРИСЕДНА НА БРЕГА,

цигара да запаля и да гледам

как слънцето със алени рога

като ранен бизон

в Нощта

потегля...


Да плъзна пръсти в пясъка студен

и бяла раковина да извадя -

да стопля с буза глеча захабен,

и ехо да си взема за награда...


И в заплес по далечни светове

отнесено, безцелно да  гадая    

защо се веселят,                                            

защо ридаят

преселените в нея  гласове...


А в шепота на глухите  вълни,

под шапки от избухналата пяна

зелената ми сянка да кълни,

протегнала снага към Океана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...