Обичам да те гледам
Обичам да се къдриш на мълчания,
очите ти да пия с тихи глътки.
Извивките ти крият изпитания…
и в сънищата ти съм пътник.
Обичам да ти лея вдъхновение…
във тебе да се губя и намирам.
Сълзите ти са острови-спасения,
усмивките ти – мъжки манастири.
Обичам да те гледам, да мечтая…
да цепя устрема си с нежност...
и всеки миг така да те желая,
че огънят в душата ти да стене…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
