Обичам (един реверанс към Недялко Йорданов)
Когато обичам, когато боли,
когато докосвам те тайно с очи.
Не ме обвинявай, недей се обръща.
Дарената обич назад се не връща.
Когато е трудно и даже нередно,
когато обичам, като за последно,
не слушам съвети, не чувам молби,
а само сърцето, където си ти.
Когато посягам с ръце към безкрая,
когато за нищо не искам да зная.
Недей ме осъжда, недей ме кори
недей се обръща, а просто поспри.
И с тъжна усмивка, и с топла ръка
с небрежна извивка, ти просто ела
с лек аромат на вечерна тъга.
Искрово! Искай ме! Точно сега!
Когато докосвам с устни безкрая,
когато не бива, аз все пак мечтая.
Защото дори до безкрай да отричам,
отново живея. Отново обичам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвети Пеева Todos los derechos reservados
