Обичам (един реверанс към Недялко Йорданов)
Когато обичам, когато боли,
когато докосвам те тайно с очи.
Не ме обвинявай, недей се обръща.
Дарената обич назад се не връща.
Когато е трудно и даже нередно,
когато обичам, като за последно,
не слушам съвети, не чувам молби,
а само сърцето, където си ти.
Когато посягам с ръце към безкрая,
когато за нищо не искам да зная.
Недей ме осъжда, недей ме кори
недей се обръща, а просто поспри.
И с тъжна усмивка, и с топла ръка
с небрежна извивка, ти просто ела
с лек аромат на вечерна тъга.
Искрово! Искай ме! Точно сега!
Когато докосвам с устни безкрая,
когато не бива, аз все пак мечтая.
Защото дори до безкрай да отричам,
отново живея. Отново обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
