Обичам те
И пак съм тук, и още те обичам,
а някъде ме вика пак нощта,
да тръгна ли? Луната е самичка,
а чака обич, търси топлина.
А аз съм тук и още те обичам,
ръцете ми те търсят във нощта,
от устните ми нежни думи тичат
към твоето сърце, да го пленят.
Но някъде далече ти остана,
макар и да стоиш сега пред мен,
безчувствен, мълчалив и недостъпен,
ме гледаш с поглед каменен, студен.
Но аз съм тук. И още те обичам,
а някъде ме вика пак нощта,
аз тръгвам си - отрекла се от всичко,
при теб оставям само любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
