Когато думите рани оставят и мълчание разяжда плътта
Единствено самотата прегръща те в тъмнината на деня
Когато ледът изгаря твоето сърце
Когато без ласка остане само
И мехурите гной да повръщат
Не ще му стане леко – горко
И злоба обхваща бедната душа
Отчаяние поглъща зениците
Слепотата спасява света
От полета на птиците
Плътта настръхва безсилна
Продала се пак на страстта ...