24.05.2008 г., 1:31

Обичам те

1.1K 0 4
Когато думите рани оставят и мълчание разяжда плътта
Единствено самотата прегръща те в тъмнината на деня
Когато ледът изгаря твоето сърце
Когато без ласка остане само
И мехурите гной да повръщат
Не ще му стане леко – горко
И злоба обхваща бедната душа
Отчаяние поглъща зениците
Слепотата спасява света
От полета на птиците
Плътта настръхва безсилна
Продала се пак на страстта
А единственото сърчицето
Се криеше там във кръвта - съсирена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...