24.05.2008 г., 1:31

Обичам те

1.1K 0 4
Когато думите рани оставят и мълчание разяжда плътта
Единствено самотата прегръща те в тъмнината на деня
Когато ледът изгаря твоето сърце
Когато без ласка остане само
И мехурите гной да повръщат
Не ще му стане леко – горко
И злоба обхваща бедната душа
Отчаяние поглъща зениците
Слепотата спасява света
От полета на птиците
Плътта настръхва безсилна
Продала се пак на страстта
А единственото сърчицето
Се криеше там във кръвта - съсирена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...