3 ago 2007, 23:13

Обичам те

  Poesía
1.2K 0 2


                                                              Обичам те

                                                                                    


                                     Понякога в очите ми има сълзи -
                                     безброй сребърни протегнати
                                                                                       ръце,
                                     търсещи изход от дълбините на
                                                                                         душата.
                                     Понякога очите ми са крещящи
                                                                                         слънца,
                                      изгарящи в собствения си огън.
                                      Понякога не виждам отвъд
                                                                                       огледалото.
                                      Искам да разпилея болката си,
                                      да свестя съвестта си,
                                      да избягам от пипалата на тъгата,
                                      която ме е  обзела.
                                      Какво бих била без теб?
                                      Малка топяща се снежинка,
                                      слънце без лъчи и изцеден облак.
                                      Затворен път, стая без прозорци...
                                      Толкова те обичам, че съм способна
                                                                                       на всичко:
                                      да изплета въже от
                                                                         нежност,
                                      да изгоря себе си със собствения
                                                                                    си огън.
                                      Сълзите ми напират,
                                       волята да ги задържа е пречупена.
                                       Търся те, но теб те няма.
                                       Единственото място,където знам,
                                        че ще те намеря е сърцето ми.
                                       Обичам те!
                                       Дори земята да се отвори.
                                       Дори светът да се срути под
                                                                                     краката ми.
                                       Дори слънцето да угасне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...