Aug 3, 2007, 11:13 PM

Обичам те

  Poetry
1.2K 0 2


                                                              Обичам те

                                                                                    


                                     Понякога в очите ми има сълзи -
                                     безброй сребърни протегнати
                                                                                       ръце,
                                     търсещи изход от дълбините на
                                                                                         душата.
                                     Понякога очите ми са крещящи
                                                                                         слънца,
                                      изгарящи в собствения си огън.
                                      Понякога не виждам отвъд
                                                                                       огледалото.
                                      Искам да разпилея болката си,
                                      да свестя съвестта си,
                                      да избягам от пипалата на тъгата,
                                      която ме е  обзела.
                                      Какво бих била без теб?
                                      Малка топяща се снежинка,
                                      слънце без лъчи и изцеден облак.
                                      Затворен път, стая без прозорци...
                                      Толкова те обичам, че съм способна
                                                                                       на всичко:
                                      да изплета въже от
                                                                         нежност,
                                      да изгоря себе си със собствения
                                                                                    си огън.
                                      Сълзите ми напират,
                                       волята да ги задържа е пречупена.
                                       Търся те, но теб те няма.
                                       Единственото място,където знам,
                                        че ще те намеря е сърцето ми.
                                       Обичам те!
                                       Дори земята да се отвори.
                                       Дори светът да се срути под
                                                                                     краката ми.
                                       Дори слънцето да угасне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....