Aug 3, 2007, 11:13 PM

Обичам те

  Poetry
1.2K 0 2


                                                              Обичам те

                                                                                    


                                     Понякога в очите ми има сълзи -
                                     безброй сребърни протегнати
                                                                                       ръце,
                                     търсещи изход от дълбините на
                                                                                         душата.
                                     Понякога очите ми са крещящи
                                                                                         слънца,
                                      изгарящи в собствения си огън.
                                      Понякога не виждам отвъд
                                                                                       огледалото.
                                      Искам да разпилея болката си,
                                      да свестя съвестта си,
                                      да избягам от пипалата на тъгата,
                                      която ме е  обзела.
                                      Какво бих била без теб?
                                      Малка топяща се снежинка,
                                      слънце без лъчи и изцеден облак.
                                      Затворен път, стая без прозорци...
                                      Толкова те обичам, че съм способна
                                                                                       на всичко:
                                      да изплета въже от
                                                                         нежност,
                                      да изгоря себе си със собствения
                                                                                    си огън.
                                      Сълзите ми напират,
                                       волята да ги задържа е пречупена.
                                       Търся те, но теб те няма.
                                       Единственото място,където знам,
                                        че ще те намеря е сърцето ми.
                                       Обичам те!
                                       Дори земята да се отвори.
                                       Дори светът да се срути под
                                                                                     краката ми.
                                       Дори слънцето да угасне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....