3.08.2007 г., 23:13

Обичам те

1.2K 0 2


                                                              Обичам те

                                                                                    


                                     Понякога в очите ми има сълзи -
                                     безброй сребърни протегнати
                                                                                       ръце,
                                     търсещи изход от дълбините на
                                                                                         душата.
                                     Понякога очите ми са крещящи
                                                                                         слънца,
                                      изгарящи в собствения си огън.
                                      Понякога не виждам отвъд
                                                                                       огледалото.
                                      Искам да разпилея болката си,
                                      да свестя съвестта си,
                                      да избягам от пипалата на тъгата,
                                      която ме е  обзела.
                                      Какво бих била без теб?
                                      Малка топяща се снежинка,
                                      слънце без лъчи и изцеден облак.
                                      Затворен път, стая без прозорци...
                                      Толкова те обичам, че съм способна
                                                                                       на всичко:
                                      да изплета въже от
                                                                         нежност,
                                      да изгоря себе си със собствения
                                                                                    си огън.
                                      Сълзите ми напират,
                                       волята да ги задържа е пречупена.
                                       Търся те, но теб те няма.
                                       Единственото място,където знам,
                                        че ще те намеря е сърцето ми.
                                       Обичам те!
                                       Дори земята да се отвори.
                                       Дори светът да се срути под
                                                                                     краката ми.
                                       Дори слънцето да угасне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...