Обичам те
Обичам те
Понякога в очите ми има сълзи -
безброй сребърни протегнати
ръце,
търсещи изход от дълбините на
душата.
Понякога очите ми са крещящи
слънца,
изгарящи в собствения си огън.
Понякога не виждам отвъд
огледалото.
Искам да разпилея болката си,
да свестя съвестта си,
да избягам от пипалата на тъгата,
която ме е обзела.
Какво бих била без теб?
Малка топяща се снежинка,
слънце без лъчи и изцеден облак.
Затворен път, стая без прозорци...
Толкова те обичам, че съм способна
на всичко:
да изплета въже от
нежност,
да изгоря себе си със собствения
си огън.
Сълзите ми напират,
волята да ги задържа е пречупена.
Търся те, но теб те няма.
Единственото място,където знам,
че ще те намеря е сърцето ми.
Обичам те!
Дори земята да се отвори.
Дори светът да се срути под
краката ми.
Дори слънцето да угасне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Христова Всички права запазени

