Искам днес да разтворя криле
над небето ти гордо и тясно,
да потъпча всичките клетви с нозе,
“Oбичам те” да прекърша на две -
половинчато.
Да го счупя, да го смачкам, да го стъпча...
Искам ти да ме гледаш, докато
го разкъсвам буква по буква.
И го дъвча в устата сакато
и го удавя в сълзливата локва.
Да го премажа, да го подпаля, да го прегазя...
Да го хвана за разръфаните дрипи,
да го разчорля по косата сламена,
да го превърна във пияно хипи
от яростта си на предадена...
Ограбена, осъдена, сломена...
Искам този душевен покой
да разклатя с цялата си грубост,
докато изплачеш и гъстата гной
и тихо кажеш – "Обичам те" до лудост.
Аз не искам да бъда там
и да слушам как лъжеш сърцето.
Стига вече, не те ли е срам?
Цял живот се стопи по лицето.
© Николина Милева Todos los derechos reservados