10 feb 2011, 7:54
Обичам те
ОБИЧАМ ТЕ
(По "Я вас любил" на А.С. Пушкин)
Обичам те!
В мен този жар любовен
за миг дори не спира да пламти.
Но нека повече не те тревожи -
на моя зов не ще откликнеш ти!
Обичам те -
и бледен, и безумен,
от ревност и от щастие раним.
Ах, дай Бог,
в теб
така да бъде влюбен
и този, който е от теб любим!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Браво! Най-накрая направи правилното нещо. И не, с Ленски не сме едно и също лице.
-
така се прави, Ангар.
-
Готово, Мая! Виж дали е добре или по друг начин да се направи?
-
Ангар, вариантите са няколко:
1. публикувай препратка или "вдъхновено от...", "по..." (за справка Земеделец го прави непрекъснато)
2. публикувай го в раздел "преводи"
3. моля, прочети внимателно правилата на сайта отново. споменатите сайтове не са критерий за каквото и да е, а публикуването на връзки към тях е нарушение.
не знам дали е провокация, или не, ти се самопубликуваш и носиш отговорност за това. този текст не би минал през редактор, което не е причина да не бъде изтрит. давам ти шанс да остане чрез гореспоменатите начини. в противен случай - ще бъде изтрит. извинявай, но ако всеки започне да прави свои вариации на световната любовна лирика, по-добре да се забрани поезията!
п.п. Лажова отдавна е заявила претенциите си към творчеството на Пушкин, така че тежък дуел те очаква! (само това е шега) -
не е необходимо повече да се търкаля едно и също. има (що годе) почтен начин, макар че е късновато, мисля, "авторът" да излезе от нелепото положение и вече споделих какво е то.
дебата смятам за приключен. оттук е публикувалият горния текст, но не като отговаря всекиму. -
Ами Доре, аз вече казах, че ако някога го използвам, така и ще направя. Макар сам да мисля, че няма нужда, но явно е че така трябва.
Обясних защо не искам да го правя: защото "По Пушкин" е равно на "Подражание на Пушкин". Но това "подражание" освен върху формата, ще се разпростре и върху чувствата. А аз в никакъв случай не искам дори да се помисли, че чувствата в стихотворението ми са подражание.
Аргоник, разбира се че го знаех, казах го вече! Знаех го наизуст, често си го повтарях, то е от любимите ми стихотворения! И когато създавах своето стихотворение, непрекъснато ги сравнявах - какво в него не е казано точно така, както аз го чувствам. И когато описах точно собсвените си мисли и чувства, ги сравних. И се замислих - може ли при това положение да се смятат за различни. И това е изводът, до който съм стигнал. -
Димитър, ти не разбираш, та той е променил глаголното време и няколко думи... та това вече е авторски текст!...
Ангел, колко болна трябва да ти е душата, за да не изпиташ срам?...за да не разбереш какво си сътворил... -
точно защото е видно за всеки, е наложително да се отбележи, Ангар. (само)уважително някак изглежда - и към автора на оригинала (бил той жив или не), и към читателите.
-
Доре, наистина дискусията по това стихотворение - какво представлява: превод, подражание, плагиатство или самостоятелно произведение - толкова се разрастна и всичко вече толкова пъти се каза и повтори,че няма нужда да копирам вече отговорите си.
Когато преди осем години го постнах,аз изпитвах колебание по тези въпроси - пуснах го във връзка с форума, който течеше тогава. Пак така - поради колебанията си и с цел дискусия, го постнах и сега. Но в хода на тези прения, от нападките които получавах и от доводите, които намирах за да им отговарям, а и от някои положителни коментари, в мене се затвърди убеждението че то е хубаво стихотворение, че има право на съществуване и че най-добрата форма, под която да се представя, е като лично стихотворение.
Мисля, че няма никаква нужда да пиша "По Пушкин", защото това е ясно за всеки! Защото няма интелигентен човек, който да не види, че то е по Пушкин!
Идеми-дойдеми! Не зная какво вдъхновение ти е дошло! Но гений в себе си не виждам, зная че не съм гений и никога няма да стана такъв. "Аз капка съм - и знае тя добре: не е и няма как да е море!" /Низами/. Думичката "гений" съм я употребявал само за други! Само тези, които ме нападат, са я употребявали за мене, както в случая ти. Вие я употребявате в кавички,разбира се, но и така не трябва да я употребявате, защото така вие, а не аз я набивате.
Но да продължа за стихотворението. Това, за което казваш ти, че е написано преди да се родя, е стихотворението на Пушкин. А моето е написано преди няколко години. И затова толкова яростно и го защитавам - не само заради различията в тях, но и защото не е преписано, а си е изстрадано от мене.
И затова го пуснах без страх от нападки срещу него. "Който се страхува от нападки срещу собствените си убеждения, сам се страхува от тях!" Колкото по-ожесточени бяха нападките срещу стихотворението ми, толкова повече укрепваше убеждението ми, че то си струва! От това се роди и продължението му:
"Обичам те!
Недей да се тревожиш!
Не могат този стих да ни отнемат!
И нека хулите го клеветят!
И нека щъркелите долетят
и всички буквички му изкълват,
та ред и буквичка да не остане!
Светът -
от изток, запад, север, юг -
срещу ми да въстане:
ти моята любов ще си останеш!" -
Я ВАС ЛЮБИЛ (1829)
Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла несовсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.
***
а колко по-добре (и мнооого лесно) би било от страна на самопубликувалия текста си да визира някак (със звездичка или бележка в скоби) очевадната връзка с Пушкиновото стихотворение.
п.п. многократно е отбелязвано, че другите сайтове не са критерий за правилност.
-
само ти виждаш гения в себе си....
ако си махнеш розовите очила ще видиш, че си пренаписал Пушкин и резултатът, разбира се, не е по-добър
помня, че главната редакторка подгони някого за "да бях, да беше" ... дорето66 беше тук... що си затрая?... сигурно вижда гений в теб
Зад трънливото чело на гения,
както под каскета на глупака
има мигове на вдъхновение
и години безизходен вакуум.
На въжето от железни нерви
се люлеят белите кахъри.
Здраво ли е-с ножче го измерва
някой тих...и страшно некадърен.
А въжето може да се суче,
като примка-страшно да се клати.
И един ден може да се случи
да го стегне някой.В бързината.
Граждани,известни,анонимни- ,
гражданки,народонаселение,-
граждани,пазете се взаимно.
Някои от вас са гении.
Миряна Башева -
Браво, Дениска!Прегледах коментарите им и няма никакво съмнение, че си права! Съжалявам, че им отделих време!
Идеми-дойдими, имаш право да си мислиш каквото си искаш! Твоето мнение си е твое, моето мнение е друго и аз убедено си го защитавам. И няма от какво "гузно" да се измъквам! Защото за нищо не се чувствам гузен! Не само в "ХуЛите", погледни и в "Буквите" - там съм го пуснал през 2003 година, още си стои, виж и там коментарите!
Що се отнася до админите, ако те преценят, че е плагиатство и не може да остане в сайта, да го изтрият. Знаех, че ще има много мнения и като твоето, но аз си го смятам за авторско и го пуснах.
Най-недостойното от ваша страна - твоя и на оня другия, е че по такъв начин подканвате админите да го изтрият! Като цензори цена нямаше да имате! -
Ангар, щях да ти предложа да се измъкнеш под предлог, че си искал да видиш реакции и да си изтриеш текста, но ти явно наистина си вярваш, щом си го правил и в Хулите...а това е болестно състояние
точно като на тази Мария от Бургас
Редакторите, наистина ли НЕ видяхте това??? Съмнявам се... добъзя ви...
ПП
Да, Ангар, старо е - написано е преди да се родиШ
ППП
Три текста на Яворов аз прочитам всеки път по нов начин... защото ги усещам много близки и всеки път имплементирам нещо от себе си в тях.. нещо ново... Но не ги пренаписвам, защото това е само ПРОЧИТ на Яворовите текстове... Това, че ги прочитам по различен начин не ме прави АВТОР на нов текст, а АВТОР НА НОВ ПРОЧИТ на ЧУЖД текст! -
Ленски, не ме разсмивай, моля те!
-
Идими-дойдими, твоето подмятане, че съм създал "този текст" от поетично безсилие, комбинирано със силно желание все пак да създам нещо в рамките на някакви 24 часа, е толкова нелепо!
Това стихотворение е много, много дълго износвано! То е изстрадано със месеци! И е написано много преди ерата на интернет, за да съм бързал да го постна някъде!
Но явно ти за вида човек съдиш по себе си! -
"Погледни датите на регистрация и на двата профила, че даже и часът им съвпада..."
HighHopes Дата на регистриране 02-11-2009г. 16:14
Fiddler Дата на регистриране 17-03-2010г. 14:02
Не часът, ами и секундите съвпадат.
"После сравни, че винаги, когато коментират или нападат е един след друг при тримата автори, които им бодат очите, че даже и венцеславят един под друг само в едно и също произведение, проследявайки хронологията на коментарите в профилите им.... Доре и стилово не се различават!"
Това, че обменяме линкове и често сме на едно мнение, съвсем не ни прави един човек, denissa. Добре, че успя от няколко коментара да си направиш генерални изводи за стиловете на двама ни, че разбра своята истина.
"Може ли така да се каже на жена?"
"...ето в такъв дух трябва да се напише!"
"...пренаписал съм го аз."
Явно се смяташ за по-голям творец от Пушкин, което ще оставя без коментар. Изписа се достатъчно по въпроса във форума на Хулите и твоята "творба" беше премахната. Още е налице в този сайт, което говори за грешка от страна на администраторите, не за твоя правилна позиция по отношение на огромната разлика между творбите или за отсъствието на нарушение на авторски права. И не - не бих се изгаврил с Ботев, по този или по друг начин. Но пък щом за теб количеството произведения е определящо, такава задача може да ти допадне. -
Ангар, когато разбереш, че в рамките на тези 24 часа текст няма да създадеш - не посягай към "помощни" материали като - пренаписване на чужда поезия
замяната на глаголното време е твой ПРОЧИТ на оригиналния текст, а не превръщането му в АВТОРСКИ.
Тази Мария Димитрова (?) от Бургас, която преписа чужди стихотворения и понякога е сменяла дума-две... Сигурно в съда ще звучи като теб - ама аз промених! то вече е авторско?! Колко сериозно ще звучи това?!
Гнусно е.
-
Ангар, аз призовавам Христо и Ленски да си обявят сами дуел, което би било чудесно, ако не бяха един и същ човек! Погледни датите на регистрация и на двата профила, че даже и часовете им на влизане във сайта съвпадат... После сравни, че винаги, когато коментират или нападат е един след друг при тримата автори, които им бодат очите, че даже и венцеславят един под друг само в едно и също произведение, проследявайки хронологията на коментарите в профилите им.... Дори и стилово не се различават! Та затова и дуелчето...
-
“Та вие дори не може да определите стиха си - дали е авторски, по даденото произведение, или превод.” Да, Христо, трудно ми е да го определя, но тъй като нито е превод, нито е “по”, най-близко ми е до авторски стих. Пишеш да се откажа от него, за да запазя поне малко от честта си. Но аз не смятам постването му за безчестна постъпка. В интернет имам постнати около 1000 стихотворения – ако бях плагиат, това нямаше как и по-рано да не се отбележи. Освен това предлагам да не правим намеци за възраст и физически качества – “Любви все возрасты покорны!” “Но вие това ще го проумеете, кога като мене и вие остареете!” - както пише Бачо Киро!
Ленски, и ти казваш, че в стихотворението си “си сменил няколко съществителни и прилагателни имена и глаголни времена и на няколко места леко си изменил смисъла. Цялостното съдържание обаче е прекалено подобно, за да се говори за каквото и да било авторство.” Ще отговоря, като копирам отговора си на друг подобен упрек:
“Аз пък мисля, че стихотворенията ни, колкото съвпадат, толкова се и различават. Различават се в началото, в средата и в края. А за стихотворения от по осем реда това не е малко. За демонстрация ще направя коментар на стихотворението на Пушкин така, както бих го направил ако то беше публикувано в сайта ни:
"Я вас любил!" !? Може ли така да се каже на жена? А защо вече да не я обичаш? Защото е остаряла ли? Защото е извършила нещо недостойно ли? Защото сте далече един от друг ли? Нима разстоянията могат да са пречка за любовта? Не, "Я вас люблю!" - така трябва да се каже!
И защо: "Любовта ми все още не е угаснала съвсем, но няма повече да те тревожа." !? "И ЛЮБОВТА МИ НИКОГА НЕ ЩЕ УГАСНЕ, но няма повече да те тревожа!" - ето в такъв дух трябва да се напише!
И достатъчно ли е "дай Бог така да те обича друг"? Влюбени в нея могат да бъдат много хора - и прислужникът, и конярят, и кочияшът, и от нейния кръг обожатели; но
"за да бъдем щастливи, уви, не ни стига да бъдем обичани -
нужна ни е любовта на човека, когото обичаме!"
Затова последните два реда трябва да бъдат:
"Дай Бог във теб така да бъде влюбен,
и този, който е от теб любим!"
Такъв коментар бих направил на Пушкин. Но тъй като той няма възможност да пренапише стихотворението си, пренаписал съм го аз.”
И още нещо от предните си коментари ще цитирам:
“Да, Пушкин е изразил своите мисли и чувства! И го е направил гениално. И ако стихотворението му напълно изразяваше и моите чувства, нямаше защо и аз да пиша стихотворение - щеше да си повтарям неговото, винаги съм го знаел наизуст.
Но моите чувства не съвпадаха с неговите! Аз, за разлика от него, не съм обичал "безмолвно, безнадеждно". Аз и съм казвал че я обичам, и съм се обяснявал в любов! И стихотворението съм написал в сегашно време, когато искрено съм вярвал, че любовта ми, макар и безответна, никога няма да угасне.
Пушкин описва типична ситуация, която винаги се е срещала и ще се среща. И затова стихотворението му е безсмъртно и любимо на хората. Но и моята ситуация е типична, и тя се случва на много хора. И грешите като твърдите, че ситуациите и чувствата ни по нищо не се различават. Те се различават, и затова и стихотворенията ни се различават.”
Освен това, Ленски, пишеш: “Ако взема произведение на Ботев и сменя няколко думи както ми се харесва, това прави ли ме автор на "новото" произведение?” Ами опитай, направи го, покажи го и ще решим! Много ми е любопитно!
А ти, Дениска, на кого се каниш да бъдеш секундант? Приканваш Христо и Ленски да ми обявят дуел, значи на някой от тях! Не се ли страхуваш, че Ленски отново ще бъде убит?
Не, до дуел не трябва да се стига, или ако той вече е обявен, най-добре е да го приключим с шега.
“Не рассмеяться ли, пока
Не обогрилась их рука!” –
както се е надявал Пушкин, че Онегин и Ленски ще направят, преди да се стрелят!
С едно не съм съгласен от твоя коментар: че Ангар бил “Три часа влюбен, ден почивка и пак влюбен...”! Той е непрекъснато влюбен! Влюбен в поезията! “Аз повече съм бил със нея, отколкото със всички други!”
Прочее, благодаря и на трима ви за постингите!
-
Христо и Ленски, аз ако съм като вас, ще извикам Ангар на дуел! Няма какво да го призовавате и укорявате, Ангел си чете коментарите само на поетеси, не разчитайте да ви забележи!Искрено се забавлявам от няколко дни с провокацията на Ангар! Пределно ясно ми е, че той искаше да разбуни духовете преднамерено и да изкара доста мозъци от летаргията от шаблонното рамкирано коментиране. Е, успя! Ангар си е влюбен, какво толкова! Три часа влюбен, ден почивка и пак влюбен... И даже и във времената на Пушкиновото стихотворение ако се вгледаме, ще видим, че там е "Я вас любил..." А обяснението на Ангар вместо в миналото свършено време е със сегашно безкрайно влюбено несвършено. Откакто са измислени няколкото десетици буквички, с които от векове се жонглира, по Теорията на вероятностите, хич дори да го е нямало "Ангаровото", някой все някога е щял да го докара точно такова или почти... Е, това е! Дерзай, Ангаре! Мятай поредната провокация и то със замах, както ти си знаеш! Подпис: Една върла читателка... (по съвместителство и секундант!).
-
"Криенето" не е задължителен елемент на кражбата, но това е предмет на друга дискусия. Нарекох творбата крадена, защото си сменил няколко съществителни и прилагателни имена и глаголни времена и на няколко места леко си изменил смисъла. Цялостното съдържание обаче е прекалено подобно, за да се говори за каквото и да било авторство тук.
"ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски."
Ако взема произволно произведение на Ботев и сменя няколко думи както ми се харесва, това прави ли ме автор на "новото" произведение? -
Дискусията относно този стих отдавна започна да става смешна. Очевидно е, че г-н Чортов се е възползвал изцяло от великата творба на Пушкин, за да си спечели малко евтина слава. Не е правилно. Та вие дори не може да определите стиха си - дали е авторски, по даденото произведение, или превод. Казвате - във всеки случай би било добре. На едно място определяте стиха си, като по-силен в чувствено отношение от оригинала- това вече е наистина нагло и не приляга най-малкото на възрастта ви. Призовавам ви да се откажете от авторство на пост-натото произведение и да запазате поне малко от честта си. Поздрави.
-
Не съм го откраднал, Ленски. Кражбата се крие. Това, че съм написал така стихотворението си, показва само колко добре познавам и колко много обичам Пушкин. Него не можеш да го откраднеш, веднага ще те хванат.
Стихотворението съм го постнал през 2003 година с цел да провокира дискусия. Тогава никой не ме обвини в плагиатство - сам разкрих, в коментара си, който копирах тук, на кое стихотворение е почти двойник и защо съм го постнал. Този ми коментар - от 2003 година, обезсилва обвиненията, че в сегашната ми публикация коварно съм се надявал "плагиатството" ми да остане незабелязано. През 2003 година го постнах,за да се получи дискусия; по същата причина го постнах и сега.
И дискусията надмина очакванията ми - така се развихри! Много се радвам! И опонентите ми изказаха мненията си и демонстрираха отношението си към мене, и аз имах възможността да им отговарям / виж http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&p=65170#65170/. Мисля че повече няма какво да добавя, освен ако някой с нещо отново не ме предизвика!
А на тебе сърдечно благодаря за топлия коментар, Абагар! -
Привет!
Поздрави за смелоста да се докоснеш до великана-чисто, почтенно и с респект.Прекрасно е стихотворението ти.
Но смятам, че най главното сте го казали в един от отговорите си по повод коментарите отправени към вас:
"...в душата на Пушкин любовта може би все още не е угаснала съвсем, (но е на угасване и ще угасне), а моята за миг дори не спира да пламти..."!!!
Още веднъж приемете моите поздравления! -
По-директно не можа ли да го откраднеш?
-
Благодаря ти, Лина Светлана! И за отзива, и за оценката!
-
" Ах, дай Бог
в теб
така да бъде влюбен
и този, който е от теб любим!"
-
Благодаря на всички ви за отзивите! Раденко, напълно съм съгласен с тебе: подражателят остава без свой стил,а от друга страна защо да не се заимства и от творчеството навеликите? Явно въпросът е в мярата - до едно положение е "продължение на традицията", а при друго - "подражателство или дори плагиатство".Благодаря ти за хубавия коментар, Дарена - и с мене се е случвало така.Макар да казват, че има разлика между научните открития и творчеството: ако законът на Ом не го беше открил Ом, щеше да го открие друг; но ако 7-ма симфония не е бил написал Бетовен, никой друг не би я написал. Права си и ти, Ивелина, че ако не знаех стихотворението на Пушкин, и моето стихотворение не би звучало по същия начин. За щастие аз го знаех, то ми е любимо, и това силно ме е улеснило и ми е повлияло да го направя по същия начин. Но не мисля, че "Дай бог във теб така да бъде влюбен и този, който е от теб любим!" не би могло да се напише и от друг поет, който не е знаел стихотворението на Пушкин. А за дуел между мен и Александър Сергеевич и дума не би могло да става! Първо - аз никога не бих вдигнал ръка срещу него, и второ - той е достатъчно велик, че да прави въпрос за такава дреболия. Бароне, и аз много се радвам, че стихотворението ми стана повод да се заговори за Пушкин. Страхувах се, че откакто руският език и литература изчезнаха от училищата, хората до 25 годишна възраст не са и чували за него. Тошко, вярно че подзаглавие "По А.С. Пушкин" обезсилва всякакви обвинения в плагиатство. Но първо - нали целта ми беше друга: да се разбунят духовете, и второ - "По Пушкин" означава подражание на Пушкин - а кой съм аз, що за наглост да си позволя да подражавам на Пушкин! Пушкин е неподражаем!
И накрая - огромна благодарност за твоя отзив, Нина!
"Ах, дай Бог в теб
така да бъде влюбен
и този, който е от теб любим!"
Тези два реда, които и ти много си харесала, са опровержение на онези, които казват, че то било слаб превод или слабо стихотворение. Тези два реда - радвам се че и друг ги е почувствал така, показват:
Ако са превод - какъв чудесен превод!
Ако не са превод - какво чудесно авторско стихотворение!
-
Не идеята, а начинът, по който е изразена, е обект на авторско право. Разбира се, когато смениш само две-три думички, не може да се твърди, че си постигнал нов начин на изразяване.
В случая не е взаимствана идеята, а само структурата й, както авторът е обяснил. Единственото което ме дразни е, че над стихото няма бележка "По А.С.П." или нещо подобно
Не бих сложил "жар" в м.р. в случая. http://www.kakvo.org/tword/%E6%E0%F0 -
Близко е до оригинала, за да изискваш това стихо да е твое, Анчо! Ако си направил превод, той пък е близко до преводите, правени от други преди теб. Поздравявам те за опита да ни върнеш времето, в което Пушкин е...Приятен ден, приятелю. Пушкин е сред любимите ми поети, така че благодаря ти. Барона
-
там е работата,Ангел,че ние,читателите,не сме сигурни дали стихотворението ти би звучало по същия начин без оригинала на Пушкин.
защото,независимо как си го променил,то винаги ще си остане вариант на оригинала.
нищо,че ти си го чувстваш като свое
и добре,че не сте се родили по едно и също време с Александър Сергеевич,с тези еднакво изказани мисли и чувства,щеше да има дуел за изясняване на авторското право - при това,с неизвестен край -
Ние хората сме устроени по подобен начин, използваме еднакви думи от един език, еднакви тонове в музиката, вариациите с времето намаляват. Почти няма неизречени и неизказани неща, дори поезия.Факт са много открития, до които човечеството е стигнало по два независими един от друг пътя...
Аз за себе си предполагам, че в паметта си запомням фрази, които са ме впечатлили, след време ги вадя като мои несъзнателно. Но няма начин да не е така. Всичко около нас ни се отразява и ни дава материал или провокация, които всеки използва впоследствие по свой си начин...
Ангар, поздравления за стиха!
-
Поставяш един колкото важен, толкова и интересен въпрос, който при всички случаи ще има различна постановка и различна интерпретация. Но тук нито времето, нито мястото, още по- малко организацията позволяват това.
Накратко, подражанието / не плагиатството/ е полезно само за начинаещите. Истинскичт творец прилича само на себе си, което не означава, че не трябва да се учи от големите. Поздрав! -
Няма никаква уловка. Но нали в последните дни много се говори за плагиатство, помислих че може да се продължи разговора и по един друг негов аспект.
Стихотворението ми е публикувано в интернет през 2003 година в един друг сайт - тогава още нито "ХуЛите", нито "Откровения" съществуваха, а пък е написано много по-рано. А защо защо съм го пуснал и защо не е в раздел "Преводи", мисля че ще се разбере от тогавашния ми коментар, който копирам по-долу:
"Хрумна ми да покажа това си стихотворение, за да мога чрез него и с отзивите, които няма как да не ме обвиняват в плагиатство, да се включа във форума на Black Cat "За стихотворенията, които си приличат". Но тъй като форумът изчезна /или поне аз вече не мога да го намеря/, изказвам се тук.
Стихотворението ми страшно прилича на това на Пушкин "Я вас любил...". И всички, които са го прочели, са го забелязали, но просто не са поискали да ми го кажат. Какво да кажа за свое оправдание?
Първо, че нито искам, нито бих могъл да го скрия - стихотворението на Пушкин е може би най-известното стихотворение в света.
Второ, макар че са само от по два куплета, в стихотворенията има най-малко четири ясни смислови различия. При Пушкин е "обичах те", при мен - "обичам те"; в душата на Пушкин любовта може би все още не е угаснала съвсем, (но е на угасване и ще угасне), а моята за миг дори не спира да пламти; Пушкин не иска повече да тревожи любимата си, за да не я натъжава и й досажда, а аз - само защото не мога да се надявам на взаимност; Пушкин й пожелава в нея така да бъде влюбен и някой друг (който и да е), а моето пожелание е в нея така да бъде влюбен и "този, който е от теб любим".
Тези различия правят и стихотворенията, макар да си приличат, различни. Освен това, тъй като Пушкин пише стихотворението си когато любовта му вече е поугаснала, макар че и то е тъжно, но болката в моето стихотворение е много по-голяма.
Главното за мен обаче е, че стихотворението ми така описва личните ми чувства и преживявания, че аз бих го написал по същия начин дори ако Пушкин и неговото стихотворение не съществуваха. Чувствам го и си го обичам като напълно свое. Какво съм виновен, че Пушкин се е родил и е написал своето стихотворение 150 години преди мене?
В заключение моето мнение по въпроса е: няма нищо лошо в това да подражаваме на великите! Ако това ни се удаде, ще напишем стихотворение, което ако не и другите, поне нас самите ще радва и утешава (каква истина има в това "Пиша за себе си!". Но дали ни се удава или не, никога и с нищо не можем нито да накърним, нито да намалим тяхната слава." -
Много хубав превод на Пушкин. Звучението е същото. Хареса ми! Поздрав!
-
Определено Пушкин!Поздрав!
-
не ни мъчи дълго, Ангар!
-
усетих аз,че има уловка
-
Ами да, Ивелина, много точно си го "помирисала". Но ще изчакам ако има още някои отзиви,преди да го обясня.
-
мммм,мирише ми на...Пушкин
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Шандор Петьофи има такъв куплет:
"Дори и ако още днес,
гробарят гроб ми изкопае,
не ще се вайкам -
защото ще живея
дорде се пукне
сапуненият ти мехур, плането!"
А аз съм написал за себе си, разбира се след като отлично съм знаел, харесвал съм и съм ползвал написаното от Петьофи:
"Дори и ако още днес,
гробарят гроб ми изкопае,
не ще се вайкам:
отгледах двама синове,
работих, радвах се и страдах,
написах свойте стихове,
а най-добрите - и издадох."
Това не е стихотворение и не съм го използвал за друго, освен като няколко думи при първото ми регистриране в интернет, когато беше прието всеки да напише и няколко думи под аватара си.
Вторите части на куплетите на Петьофи и моя куплет се различават по съдържание; Ш. Петьофи смята че е безсмъртен, защото е велик поет; аз просто съм доволен, че като най-обикновен човек съм постигнал нещо, оползотворил съм, доколкото е позволила дарбицата ми, светлината на слънцето, която по-високите дървета са пропуснали и до мене.
А можех ли да напиша свои първи редове, без да изплагиатствам стихотворението на Петьофи? Разбира се че бих могъл - щях да се помъча, да повъртя думите и редовете, и да създам нещо. Но то щеше да бъде много по-слабо от стиха на Ш.Петьофи! Петьофи го е казал така, че по-добре не може! Тогава какъв би бил смисълът да се пише друго? Единствено страхът да не те обвинят в плагиатство. Но мене не ме е било страх от такова обвинение - най-важното е стихът да отразява мислите и чувствата. Всеки интелигентен човек веднага вижда откъде са взети първите редове; а неинтелигентният поезията не го интересува.
Но не заради горното се върнах към темата, а за друго, за преводите. Да допуснем, че някой чуждестранен поет има стихотворение от три куплета. Преди 50 години някой наш го е превел, но е превел отлично само първия куплет. Толкова добре го е превел, че по-добре не може да се каже. Но с останалите куплети не се е справил.
След 25 години с превода се заема друг поет. Той превъзходно превежда втория куплет, но тъй като не може да ползва като свой превъзходния превод на първия куплет, превежда го отново, но лошо; В днешно време се явява нов преводач - той превежда превъзходно третия куплет, но превъзходните преводи на първите два куплета, които не са негови, не може да използва; и всеки превод ще се оказва в нещо лош. Такива преводи, и то точно по тази причина, има много. А така ли трябва да се постъпва?