Вихър в очите бушува безспирно,
гонят се мисли и чувства във мен.
Мъча се себе си аз да разбирам,
будя се с вярата в новия ден,
който ще дойде напук на тъгата -
пак да разцъфне на устните смях.
Знаеш ли как те мечтая и чакам,
знаеш ли как не издържам без тях -
твоите топли и нежни прегръдки,
сладки целувки, по-сладки от крем.
Как се ослушвам за тихите стъпки -
стъпки, които те връщат при мен. ...