Обичам те!
Вихър в очите бушува безспирно,
гонят се мисли и чувства във мен.
Мъча се себе си аз да разбирам,
будя се с вярата в новия ден,
който ще дойде напук на тъгата -
пак да разцъфне на устните смях.
Знаеш ли как те мечтая и чакам,
знаеш ли как не издържам без тях -
твоите топли и нежни прегръдки,
сладки целувки, по-сладки от крем.
Как се ослушвам за тихите стъпки -
стъпки, които те връщат при мен.
Пращам ти вечер писма по Звездите,
усмивки по нежната бяла Луна.
Сутрин те будя с на Слънчо лъчите
и с птичата песен - цял водопад!
Ето така те обичам, Любими!
Природните сили и силата в мен
раждат за тебе най-милите рими
и най-ветрокрилата обич във мен!
Аз ще почакам до колкото трябва,
цялата вечност и следния ден.
Обичам те толкова силно и жарко
и ти изпращам частица от мен -
усмивката топла, която обичаш,
коса разпиляна от вятър чудат,
устни, които на тебе се вричат
и обич - колкото целия свят!
© Мартина Василева All rights reserved.
