Обичам те
Обичам те сега, когато си далеч.
Обичам те сега, когато съм сама.
За теб може би я няма любовта,
но тя гори в нашите сърца.
Обичам те както в първия ден,
обичам те с всеки удар на моето сърце.
И не ще се промени това,
дори да си на края на света.
Разстоянието разделя тела а не души,
защо на нас попречи ни?
Ревността е знак на любовта,
защо остави ме сама?
Исках гласа ти поне веднъж на ден да чувам
и за целувките ти да жадувам.
Обичам те с всеки следващ ден
и пречка за това не ще са нито обидите,
нито наранената ми душа.
Вечността е моя, за да ти докажа,
че за теб искам да се боря - и ще ти покажа,
Всеки път щом пред огледалото застана,
виждам само кървавата рана.
И в очите даже се разчита,
как до болка силно те обичам.
Всеки друг еднотипен е за мен,
щом няма твоето сърце.
Обещах ти любовта,
а сега съм част от лошата съдба.
Искаше ми се с теб всичко да опитам
и всеки ден в любов да ти се вричам.
Въпреки това позволих на страха
да отнеме това що ми е най-ценно на света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диляна Бонева Todos los derechos reservados
